Какво знаем за поликистозата?
Повечето информационни източници обобщават СПКЯ като набор от симптоми: менструални нарушения, кисти в яйчниците, завишено тегло, акне, повишено окосмяване, високи нива на инсулин и холестерол и редица други.
Тънкият момент тук е, че ако притежавате един или повече симптома, все още не значи, че имате поликистоза. Затова, преди всякакви заключения, трябва да сте преминали необходимите медицински прегледи, тестове и консултации с гинеколог.
Защо ви обяснявам това и коя съм аз?
Вече над 10 години живота ми циркулира около темата за поликистозата. При мен нямаше колебания каква е диагнозата, защото тя се прояви с обострена симптоматика, кръвоизлив, съмнения за ендометриоза и последвала лапароскопия - думи, които тогава срещах за пръв път.
(След откритието, че имам шийни ребра, това беше вторият път, в който се почувствах особено специална. По един или друг начин :) ).
С напредъка на годините проявявах различни симптоми, някои оставаха константни, други се променяха, както и проведох редица лечения, много от тях без резултат. Всички тези неща ще обособя в отделни статии.
Въпросите в главата ми нарастваха и направих това, което сметнах за най-добро - започнах да се информирам. Статиите и видеата бързо прерастнаха в изследвания, медицински журнали и клинични картини.
Сега правя следващото нещо, което смятам за особено важно - споделям опита си.
Какво НЕ знаем за поликистозата?
СПКЯ (или синдром на поликистозните яйчници) е нарушение, характеризиращо се с хормонален дисбаланс и специфична овариална морфология. Етиологията на поликистозния синдром е неясна и до днес, но има много хипотези за общите причини за вариращите му клинични прояви.
(!) Поликистозата не е заболяване.
Синдромът за пръв път е характеризиран през 1935 година от двамата гинеколози Ървинг Щайн и Майкъл Левентал, както и се е наричал преди да го познаваме като поликистоза: синдром на Щайн-Левентал.
Щайн и Левентал имали наблюдения, че жени с наднормено тегло, нередовна менструация и съпътстващи ги сходни оплаквания, често са стерилни.
След изследвания, включващи и хирургична намеса, те установили, че яйчниците на тази група жени са почти два пъти по-големи от нормалното и съдържат в себе си много на брой малки кисти, пълни с течност. Други сходни черти били силното окосмяване, по-мъжествената структура на тялото, дори и промени в анатомията на половите органи.
За да разберат повече за овариалната морфология, Щайн и Левентал взели за проба тъкан от яйчниците на пациентките. Не постигнали много успех в разследването си, но за тяхна изненада, жените започнали да имат регулярен цикъл след 3 до 5 месеца, а една от пациентките дори успяла да забременее. Това отворило още много въпроси, но това, което са извели нашите лекари е, че взимането на биопсия всъщност е метод на терапия, от която синдрома се повлиява.
Щайн и Левентал са определни за истински пионери в тази област и дълбоко уважавани за своят прогрес по една, непозната до този момент, тема.
Какво казват лекарите днес и какво можем да разберем за този синдром след почти половин век изследвания?
За да бъде поставена диагнозата синдром на поликистозните яйчници днес, трябва да има наличие на поне три основни фактора:
- нерегулярна или липсваща овулация
- повишени нива на андрогенните хормони
- увеличени яйчници, всеки от който съдържа 12 или повече фоликули (поликистозният яйчник по дефиниция е яйчник с поне 12 фоликула с диаметър 2-9 мм и обем > 10 мл).
Откъде тръгва всичко?
Да изясним базовата верига, отговорна за хормоналните процеси, касаещи женската репродуктивна система:
-> Гонадотропни хормони -> Хипоталамус -> Хипофиза -> Яйчници
Гонадотропните хормони регулират и стимулират развитието и функциите на половите жлези и при двата пола и се образуват и отделят от аденохипофизата (предния дял на хипофизата). Те са два вида - лутеинизиращ хормон (LH) и фоликулстимулиращ хормон (FSH).
LH стимулира развитието на мъжките и женските полови жлези, узряването на фоликулите и овулацията.
FSH има допълващо действие на LH, стимулира производството на естроген и увеличава чувствителността на фоликулите в яйчниците.
С какво е различен процесът при хормоналния синтез, когато имаме СПКЯ?
Да разгледаме една нормално действаща система:
Един цикъл започва тогава, когато мозъкът стимулира отделянето на LH и FSH от аденохипофизата и навигира пътят им към яйчниците. При синтеза си, LH и FSH са в почти равно съотношение, но за да настъпи овулация, LH рязко нараства (Нивата на LH и FSH, циркулиращи в кръвообращението се контролират от стероидните хормони на половите жлези, по механизма на отрицателната обратна връзка с хипоталамуса). Това моментно завишение стимулира отделянето на доминантен фоликул с яйцеклетка и той започва пътя си във фалопиевите тръби, където да бъде оплоден.
Този процес трае около 2 дни, след което LH и FSH отново се балансират.
При СПКЯ имаме мутация в процеса на първоначалното оделяне на гонадотропни хормони
При жените с PCOS средната концентрация на LH е повишена, повишена е и неговата биоактивност, а нивата на FSH са близки до минималните нормални стойности. Обикновено съотношението им е 2:1. Под въздействието на ниското, но константно ниво на FSH, в яйчника се стимулират множество фоликули, но не достигат зрялост. Няма и пиково ниво на LH, което да обуслови овулация и отделяне на фоликул с яйцеклетка. Високото ниво на лутеинизиращ хормон превръща тези фоликули в източник на стероиди, което ги превръща в андрогенни.
Хиперандрогенизмът (завишено ниво на андрогенни хормони) е един от най-забележимите и диференциращи симптоми на СПКЯ, чиято симптоматика се отразява като хирзутизъм (прекомерно окосмяване), акне, овариална дисфункция, ановулация, менструални проблеми и дори стерилитет.
Това е базовото необходимо знание за диференцирането на двата процеса: нормален и СПКЯ, за да възприемем синдрома не просто като косопад и кожни проблеми.
Как влияе той на други процеси, на храненето и ежедневието, ще разгледам в следващите статии.
Какво предстои?
Симптоматика на СПКЯ
Защо сме с повишено тегло и влошено емоционално състояние, когато имаме поликистоза?
СПКЯ и инсулинова резистентност
Как да се храня и какво да избягвам, когато имам СПКЯ?
Как движението и правилното хранене спомага за намаляването на симптоматиката на СПКЯ?
Какво и как да тренирам, когато имам синдром на поликистозни яйчници?
Източници:
The Journal of Obstetrics and Gynecology of India: Irving Stein, Michael Leventhal and a slice of endocrine history
US National Library of Medicine National Institutes of Health: PCOS Forum: Research in Polycystic Ovary Syndrome Today and Tomorrow
Melissa H. Hunter, M.D., and James J. Sterrett, Pharm.D., Medical University of South Carolina, Charleston, South Carolina: Polycystic Ovary Syndrome: It's Not Just Infertility
д-р Мая Живкова, по материали на J Postgrad Med: Инсулинова резистентност, инсулинова чувствителност и възпаление при поликистозен овариален синдром
Comments